_id stringlengths 18 21 | text dict | title stringclasses 1
value |
|---|---|---|
20231101.bg_177533_14 | {
"text": "Димитриос Демердзис (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година"
} | |
20231101.bg_177533_15 | {
"text": "Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина"
} | |
20231101.bg_177533_16 | {
"text": "Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен"
} | |
20231101.bg_177533_17 | {
"text": "Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО"
} | |
20231101.bg_88452_13 | {
"text": "В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани."
} | |
20231101.bg_88452_14 | {
"text": "В 1939 година Петре Станков от името на 9 български къщи в Стеблево подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат."
} | |
20231101.bg_88452_15 | {
"text": "В 1940 година Миленко Филипович пише, че Стеблево е голямо смесено село на мюсюлмани и православни, като в него има 20 семейства „православни сърби“."
} | |
20231101.bg_88452_16 | {
"text": "Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове."
} | |
20231101.bg_88452_17 | {
"text": "В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Северна Македония към началото на 90-те години на XX век в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители."
} | |
20231101.bg_88452_18 | {
"text": "Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина"
} | |
20231101.bg_88452_19 | {
"text": "Хаджи Пируши (р. 1949), председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „Просперитет Голо бърдо“"
} | |
20231101.bg_88452_20 | {
"text": "Харалампи Панов Блажев (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, рота на 7 кумановска дружина, загинал през Първата световна война"
} | |
20231101.bg_88452_21 | {
"text": "Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 77-83"
} | |
20231101.bg_180404_0 | {
"text": "Жѐлин или книжовно Жèлен (, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония."
} | |
20231101.bg_180404_1 | {
"text": "Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки)."
} | |
20231101.bg_180404_2 | {
"text": "В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Рад... | |
20231101.bg_180404_3 | {
"text": "Александър Синве (\"Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique\"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християн... | |
20231101.bg_180404_4 | {
"text": "В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище."
} | |
20231101.bg_180404_5 | {
"text": "На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитр... | |
20231101.bg_180404_6 | {
"text": "Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци."
} | |
20231101.bg_180404_7 | {
"text": "Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща."
} | |
20231101.bg_180404_8 | {
"text": "Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка."
} | |
20231101.bg_260806_2 | {
"text": "През 19 век Цикнихор е българско село във Визенска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Цикнохор (Tziknohor) е село с 90 домакинства и 420 жители б... | |
20231101.bg_260806_3 | {
"text": "При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Цикнухор силно пострадва. Всичките 100 къщи са ограбени, а населението е избягало."
} | |
20231101.bg_260806_4 | {
"text": "Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Цикнихор живеят 100 екзархийски български семейства."
} | |
20231101.bg_260806_5 | {
"text": "По време на Балканската война 4 души от Цикнихор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение."
} | |
20231101.bg_260806_6 | {
"text": "Димитър Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен"
} | |
20231101.bg_260806_7 | {
"text": "Михал Митрев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал"
} | |
20231101.bg_260806_8 | {
"text": "Янко Николов Скопчанов (Яни Скопчянов, Сколчанов, 1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, загинал през Балканската война"
} | |
20231101.bg_260806_9 | {
"text": "Илия Янчев (? – 5.VIII.1903), български революционер от ВМОРО, войвода на смъртната дружина от Мегалево, загинал при атаката срещу турския гарнизон в Цикнихор през Илинденско-Преображенското въстание"
} | |
20231101.bg_260806_10 | {
"text": "Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година."
} | |
20231101.bg_243033_2 | {
"text": "Богинята Атина е тази, която предрича на Ерехтей, че ще бъде почитан на Акропола като бог. Това той заслужил като водил и спечелил една от първите войни на града със съседната Елевзина. Войската на Елевзина била ръководена от тракиеца Евмолп. Войната не се развивала в полза на Ерехтей и Атина, затова прате... | |
20231101.bg_243033_3 | {
"text": "За раждането на Ерехтей се разказва следният мит: Атина отишла при Хефест в ковачницата му, за да поиска да ѝ изкове някакво оръжие. Хефест обаче пламнал от любов към нея. Започнал да я уговаря, но тя му отказала, тогава той започнал да я преследва, за да я насили, но понеже бил куц, богинята успяла да се ... | |
20231101.bg_243033_4 | {
"text": "В историята има и втори цар с това име. Той е син на цар Пандион I и Зевксипа, а самият Пандион е син на Ерихтоний. За да се различава от първия Ерехтей, този се нарича Ерехтей II. За писателите и опетите на V век пр. Хр. той е напълно историческа личност, един от древните атически царе, или пряк наследник... | |
20231101.bg_243033_5 | {
"text": "Ерехтей II има от жена си Пракситея шестима синове – Кекропс, Пандорос, Метион, Евпаламос, Теспиос и Орнеос – и седем дъщери: Протогенейа, Пандора, Меропе, Прокрида, Креуза, Хтония и Орития."
} | |
20231101.bg_243033_6 | {
"text": "Според Псевдо-Аполодор, Ерехтей II има брат близнак Бут, който се жени за племенницата си Хтония. Според този мит, двамата братя разделили властта, която наследили от баща си така: Ерехтей II получил властта да управлява града, а Бут властта над религиозните култове. Зет на Ерехтей бил херосът Йон, чиито ч... | |
20231101.bg_243033_7 | {
"text": "В речта на Ликург против Леократ е приведена една от най-ранните версии на легендата за войната на Атина с Елевзина и саможертвата на една от дъщерите на Ерехтей: по време на царуването на Ерехтей в Атика нахлул Евмолп с тракийска войска. Ерехтей се допитал до оракула в Делфи и прорицателят муказал, че ще ... | |
20231101.bg_243033_8 | {
"text": "Описвайки тези събития Еврипид пише трагедията Ерехтей, поставена на сцената на театъра на Дионис под Акропола, като някои автори предполагат, че представлението е синхронизирано с построяването на Ерехтейона."
} | |
20231101.bg_243033_9 | {
"text": "В митологията съществуват често по няколко версии за един герой. Наблюдават се и смесвания на герои, хронологични противоречия и несъответствия. Това отразява сложната и многопластова организация на достигналите до нас старогръцки митове, която от своя страна е огледало на обществено-политическото устройст... | |
20231101.bg_243033_10 | {
"text": "До Класическата епоха Ерехтей и Ерихтоний се неразличими. През 5 век пр. Хр. драматурзите разделят образа на две и обособяват единия и другия в трагедиите си. В центъра на драматическото действие е жертвоприношението на собствената дъщеря. По-разпространена е версията, че Кекропс е първият цар, който основ... | |
20231101.bg_13474_0 | {
"text": "Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Гове... | |
20231101.bg_13474_1 | {
"text": "Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите „Зидини“ и „Криви падини“ има следи от късноантични селища."
} | |
20231101.bg_13474_2 | {
"text": "Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци."
} | |
20231101.bg_13474_3 | {
"text": "Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г."
} | |
20231101.bg_13474_4 | {
"text": "През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти."
} | |
20231101.bg_13474_5 | {
"text": "В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено."
} | |
20231101.bg_13474_6 | {
"text": "Оброк „Света Троица“. Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността „Църквище“ при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква."
} | |
20231101.bg_13474_7 | {
"text": "Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие."
} | |
20231101.bg_13474_8 | {
"text": "Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник"
} | |
20231101.bg_151797_1 | {
"text": "Според предание старото село се е намирало в местността Юртлука, но е било изгорено и преместено на днешното му място. Там се намирали и старите турски гробища. Най-ранният османо-турски документ, споменаващ селото под името Сейд огларъ, е от 1541 г. Най-вероятно то е създадено от преселници от съседното с... | |
20231101.bg_151797_2 | {
"text": "Преди Освобождението селото е имало около 50 турски и 3 черкезки къщи. Българи там не са живеели. По време на Освободителната война западно от селото са се водили ожесточени боеве между руснаците и турците, окопите от които дълги години личели в местностите Керезликя и Поляната. По време на сраженията цяло... | |
20231101.bg_151797_3 | {
"text": "След Освобождението нови жители на селото дошли от Балкана – от селата Беломъжите, Костадини, Лесичарка, Руевци, Съботковци, Габровско, от Бучуковци и Куманите, Тревненско, от Драгойча, Дряновско, и от Дебелец и Каломен, Търновско. Те се препитавали основно от земеделие, коларо-железарство, бъчварство и ст... | |
20231101.bg_151797_4 | {
"text": "В навечерието на Балканската война на 2 февруари 1912 селското общинско управление на Сеид и Султан излиза с решение за разпределяне между жителите на двете села на квотата за реквизирани стоки и материали."
} | |
20231101.bg_151797_5 | {
"text": "През 1934 г. селото е преименувано от Сеид на Сеячи, а на 8 май 1971 г. става квартал на град Попово."
} | |
20231101.bg_151797_6 | {
"text": "Днес учениците на квартала завършват основното си образование предимно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ на град Попово, защото тяхното квартално училище отдавна е закрито."
} | |
20231101.bg_151797_7 | {
"text": "Най-страните големи родове на преселниците – балканджии, преди разпадането им на по-малки, били: Караколевците, Бучуковците, Данковците, Кещеретата, Руйовците, Топалята, Токмакчии, Чакалята, Чуфутятя и др. Днес населението на квартала се състои от българи, турци, роми, които живеят съвместно и се препитава... | |
20231101.bg_151797_8 | {
"text": "Пръв кмет на селото след Освобождението е бил Димо Караколев, участвал след това в Балканската война и загинал заедно с двама от синовете си."
} | |
20231101.bg_151797_9 | {
"text": "В квартал Сеячи функционира Народно читалище „Съзнание“ с Кръжок по дърворезба, Кръжок по рисуване и Кръжок по художествено слово, както и целодневна детска градина. Към читалището са регистрирани и Танцов състав „Веселяче“, Вокално трио „Агра“, Певческа група „Антола“ и Детска певческа група „Орфей“."
} | |
20231101.bg_65941_1 | {
"text": "Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница – на изток, Петърлаш и Пъскашия – на запад, Цариброд и Бачево – на юг, както и Смиловци – на север."
} | |
20231101.bg_65941_2 | {
"text": "Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век. В регистър на Видинския санджак от 1454 – 1455 година се споменава пустото село Радевина, намиращо се в каза Шехиркьой (Пирот). В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител Йова Джудж... | |
20231101.bg_65941_3 | {
"text": "По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци."
} | |
20231101.bg_65941_4 | {
"text": "От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия)."
} | |
20231101.bg_65941_5 | {
"text": "През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционна организация (ВЗРО) \"Въртоп„. От Радейна е един от най-видните членове и организатори на „Въртоп“, Нацко Илиев.... | |
20231101.bg_65941_6 | {
"text": "През 1895 година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875 – 1944) от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черно... | |
20231101.bg_65941_7 | {
"text": "През 1970 година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена."
} | |
20231101.bg_65941_8 | {
"text": "Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:"
} | |
20231101.bg_65941_9 | {
"text": "През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села – предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница."
} | |
20231101.bg_774921_0 | {
"text": "Наздравицата (още тост) е ритуал, при който напитка, най-често алкохолна, се приема като израз на почит или добра воля. Терминът може да се приложи към лицето или нещо, което е почитано, взетата напитка или словесният израз, придружаващ напитката. По този начин човек може да бъде „тостът на вечерта“, извес... | |
20231101.bg_774921_1 | {
"text": "Наздравицата, описана в тази статия, се корени в западната култура, но някои култури извън тази сфера имат свои собствени традиции, в които консумирането на напитка е свързано с идеи за празнуване и чест. Докато физическият и словесен ритуал на тоста може да бъде сложен и формален, просто вдигането на чаша... | |
20231101.bg_774921_2 | {
"text": "Според различни апокрифни истории обичаят да се докосват стъклените чаши се е развил от опасения за отравяне. Лекото чукване на чаши една в друга би накарало всяка напитка да се разлее в останалите (макар че няма реални доказателства за такъв произход). Според други истории думата тост се свързва с обичая ... | |
20231101.bg_774921_3 | {
"text": "Наздравиците могат да бъдат тържествени, сантиментални, хумористични, неприлични, или обидни. Практиката да се съобщава за намерение да се направи наздравица и да се подаде сигнал за тишина чрез почукване на чашата, макар и често срещана, се смята от някои авторитети за груба."
} | |
20231101.bg_774921_4 | {
"text": "Освен при много малки и неформални събирания, тост се предлага на място. По време на събиране никой не трябва да предлага наздравица за почетния гост, докато домакинът не е имал възможност да го направи. В англоговорящите страни гостите могат да сигнализират, че одобряват тоста, като казват „чуй чуй“. Почи... | |
20231101.bg_774921_5 | {
"text": "Поставянето на чашата, преди наздравицата да приключи, или просто държането на чашата, без да се пие, се смята за невъзпитано, което предполага, че човек не споделя благосклонните чувства, изразени в тоста, нито единението и приятелството, подразбиращи се за тоста. Дори на непиещите се препоръчва да не отк... | |
20231101.bg_774921_6 | {
"text": "Наздравицата традиционно включва алкохолни напитки. Шампанското (или поне някакво разнообразие от пенливо вино) се счита за особено празнично и е широко свързано с новечерието на Нова година и други тържества. В днешно време много хора заместват алкохолните напитки с пенлив плодов сок (често опакован в бут... | |
20231101.bg_774921_7 | {
"text": "В различни култури по цял свят наздравицата е често срещано явление и ако не го практикувате, това може да е нарушение на етикета. Общата тема на наздравицата е „късмет“ или „добро здраве“. На официални ястия в определени страни от Общността на нациите първият тост, който се предлага, традиционно е Лоялния... | |
20231101.bg_774921_8 | {
"text": "арменски: „Կենաց“ или „Կենացդ“ ( kenats / genats или kenatst / genatst , „to life“ или \"to your живот \")"
} | |
20231101.bg_14581_3 | {
"text": "След Кримската война в северния край на селото се преселват татари от Хърсово, а в две махали южно от селото се настаняват черкези. Наблизо е имало и черкезка джамия. Още по на юг, близо до селището на Висока поляна, те основават голямо селище. По време на Освободителната война черкезите се изселват от бъл... | |
20231101.bg_14581_4 | {
"text": "че в джамийския двор е имало полумасивна сграда от 130 м2 застроена площ, която е била турско училище. В Протокола на Изпълкома на ОК от 11 януари 1962 г. е отбелязано, че старото турско училище е паянтова сграда, която не се използва от години и е пред срутване. Училището е наименувано „В. И. Ленин“ на ... | |
20231101.bg_14581_5 | {
"text": "Според една справка, където не се цитира източник, през 1880-81 г. е открито частно българско училище от група българи ― Стоян Атанасов, Тахо Илиев, Стоян Илиев и др."
} | |
20231101.bg_14581_6 | {
"text": "Според други недостатъчни данни, българското първоначално училище е основано през 1906 г., именувано е на 10.Х.1932 г. „Царица Йоана“. Не е известно кога започва да функционира като прогимназия, но през учебната 1962/63 г. учениците в осми клас пътуват за Самуил, а през учебната 1972/73 г. се закриват про... | |
20231101.bg_14581_7 | {
"text": "В двора на училището се построява детска градина, която спира да функционира през 2000 г. От 2006 г. Общинският съвет взема решение то да се преустрои на Защитено жилище за възрастни с умствени увреждания. Предоставяйки базата на Сдружение с нестопанска цел „Център за социални инициативи и образователни ... | |
20231101.bg_14581_8 | {
"text": "Според Протокол № 2 от 4.Х.1927 г. става известно, че в архива на читалището е запазена само една книжка, според която първият опит за учредяване на читалищна организация е направен през 1902 г. Тя е функционирала слабо и скоро бива закрита. Нов опит е направен на 20.Х1.1921 г., когато в една от стаите н... | |
20231101.bg_14581_9 | {
"text": "Селото е електрифицирано в периода от 1960 до 1963 г., а процесът на основното водоснабдяване е от 1962 до 1964 г. В края на 80-те години на XIX век е направен проект за дълбок сондаж, от който да се изпраща вода към кулата в Самуил, като част от проекта се реализира, но впоследствие е изоставен от близо 1... | |
20231101.bg_14581_10 | {
"text": "През 1982 г. се работи по завършването на шосето Самуил – Кривица. Тогава се подготвя зърноплощадка в стопанския двор, силажохранилище, ограждане на училището и детската градина, както и направа на спортна площадка. Предвижда се строителството на търговска сграда и се работи по завършването на фелдшерски з... | |
20231101.bg_14581_11 | {
"text": "На 21 септември 1950 г. е учредено ТКЗС „9-и септември“, с пръв председател Михаил Стоянов. През 1958 г. то е включено със землището си в основаното ОТКЗС „Девети септември“ – Самуил. Поради неблагоприятните природоклимитични условия, в част от населените места се отглеждат само зърнени и фуражни култури.... | |
20231101.bg_444190_0 | {
"text": "Якорудчани (единствено число якорудчанин/якорудчанка) са жителите на град Якоруда, България. Това е списък на най-известните от тях."
} | |
20231101.bg_444190_1 | {
"text": "Ганчо Атанасов (1889 - ?) македоно-одрински опълченец, 1 на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 6 юли 1913 година до 10 март 1914"
} | |
20231101.bg_444190_2 | {
"text": "Георги Паланков, главен снабдител с дървен материал на строежа на катедралата „Свети Александър Невски“ в София"
} | |
20231101.bg_444190_3 | {
"text": "Иван Ананиев, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен"
} | |
20231101.bg_444190_4 | {
"text": "Никола Т. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, I клас, четата на Иван Вапцаров, 2 рота на Лозенградската паризанска дружина, 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен"
} | |
20231101.bg_444190_5 | {
"text": "Павел Филипов Попов (1886 - 1924), завършил строително инженерство в Карлсруе.Приравнен капитан в Българската армия през Първата световна война"
} | |
20231101.bg_444190_6 | {
"text": "Светослав Николов Седлов (10 септември 1915 - ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет"
} | |
20231101.bg_444190_7 | {
"text": "Стефан Лазаров, български опълченец, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 14 май 1877 година, умрял преди 1918 г."
} | |
20231101.bg_444190_8 | {
"text": "Илия Колев (? – 1927), един от инициаторите за възстановяването на читалището в Якоруда (8 октомври 1922 г.), на което е председател до 1927 година. Председател е и на Управителния съвет на първата кооперация в Якоруда – „Земеделческо-спестовно земеделско сдружение Бъдещност“."
} | |
20231101.bg_368323_0 | {
"text": "Макронисос е неголям скалист остров на 50 км в морето югоизточно от Атина. Намира се на 3 км източно-югоизточно от брега край гр. Лаврио. След него на ок. 15 км в същата посока е разположен по-големият о. Кеа."
} | |
20231101.bg_368323_1 | {
"text": "Административно е включен в ном Цикладски острови, но не е част от архипелага. Днес практически е необитаем. Има удължена форма в направление югозапад – североизток. Дълъг е 13 км, широк е 500 м. Обща площ ок. 18 кв. км. Най-високата точка е на 281 m. в северната част. Има 28 километра брегова линия. Разпо... | |
20231101.bg_368323_2 | {
"text": "В пролива между островите Макронисос и Кеа на 21 ноември 1916 г. след експлозия (вероятно от мина) потъва „Британик“ - британският кораб-близнак на злополучния „Титаник“. Това е най-големият кораб, загубен през Първата световна война."
} | |
20231101.bg_368323_3 | {
"text": "Макар и първоначално да е предназначен за пътнически превози, заради войната е използван като болница с екипаж 860 души и капацитет 675 души – ранени (300) и медицински персонал. На борда не е имало цивилни граждани. Загиват 30 души."
} | |
20231101.bg_368323_4 | {
"text": "Тук гръцкото правителство през пролетта на 1947 г. създава най-големия концлагер на Балканите. В него са хвърлени огромен брой егейски българи. Много от тях, включително непълнолетни, са избити или загиват от нечовешките условия и изтезанията на гръцката жандармерия, под чието ведомство са концлагерът и во... | |
20231101.bg_368323_5 | {
"text": "В концлагера попадат и хора от други ентически малцинства и неудобни за властта гърци като поета Янис Рицос, композитора Микис Теодоракис и пр., но на много от тях нечовешките издевателства са спестени, за разлика от беломорските българи, чиято единствена вина най-вече е, че не желаят незабавно да се погър... |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.